ГНИЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГНИЛ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. За органични вещества — в който се е извършил процес на разлагане, разрушаване, който се е разложил под влияние на влагата при продължително стоене. Отвътре прииждаше на гъсти вълни остра миризма на солена риба, месо и гнил зеленчук. М. Грубешлиева, ПИУ, 8. Предпазливо се спускаше той по планинските урви, пробиваше си път между гъсти шумаци и презрели папрати, дето миришеше на дългогодишна гнила шума и мъх. Е. Коралов, ДП, 142. От време на време прехвръкваше синигерче и се чуваше как кълвач удря по гнило дърво. Ем. Станев, ПЕГ, 25. Вътре във воденицата не влязох. Боех се да не е гнило дюшемето, както беше изгнила цялата воденица. М. Георгиев, Избр. разк., 162.

2. Който е присъщ, характерен за нещо, което се разлага, гние. Натискаме му главата във ваната, а после — в Сена. Нека докажат, че не се е удавил, като се е удавил — ухилва се в лицето ми Гарвана и ме облъхва с гнилия си дъх. Б. Райнов, ГН, 78. Тоя сок [на мексиканското грозде] са оставя да преври и получава са такова питие (..), което има приятен прокисловат вкус, но с неприятна гнила миризма. Знан., 1875, бр. 16, 253.

3. За плат, конци и под. — който е излинял, прояден, протрит. Един стар селянин поклати отрицателно глава: — Нашата е замязала на гнила дреха — ти я кърпиш, тя се къса. Ново трябва, ново... Г. Караславов, Избр. съч. I, 153. Цялата тая аргументация на виновниците за осакатения кредит на държавата и на финансовите трудности,.., е изтъкана с гнили конци, които още при първи поглед се нищят. Бълг., 1902, бр. 452, 1. Мненията им са не съглашават и късат са на сяка една страна, като гнило сукно. СбС, 70. С гнило въже в кладенец не влизай. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 137.

4. Остар. Който е болен, нездрав. Митхад бе доволен. Пантер див и стар, / той бе победител. И снага му гнила, / потръпна от радост. Ив. Вазов, Съч. I, 197. Помислете си добре, защото гнилото тяло ще са разпилее, а ще остане да живее младото и свежото. НБ, 1876, бр. 2, 7.

5. Прен. Който е стигнал до духовно разложение, до духовен упадък. Тъмница! Трябва човек да види тази хладна, страшна гробница, за да разбере докъде са стигали садизмът и отмъстителността на една гнила робовладелска клика. Г. Караславов, Избр. съч. III, 189. Каква жена щеше да се развие от това дете сред гнилата среда, в която расте? М. Грубешлиева, ПП, 262. Но онези гнили части от всяко общество,.., онези продадени души са явяват и в нашата среда. СПл, 1876, бр. 23, 89. // За политически строй, власт, държава — който се намира в упадък и е обречен на загиване. Турската империя е една гнила държава. Ив. вазов, Съч. ХVIII, 34.

6. Прен. За идеи, мисли, постъпки и под. — който е свързан с духовно разложение, упадък; упадъчен, регресивен. — Нашата председателка днес направи един велик жест,.., тя с нечуван героизъм и хладнокръвие се отрече от всички глупави традиции и гнили предразсъдъци на досегашния си живот. Ст. Л. Костов, М, 114-115.

7. Като същ. гнило ср. Нещо, което се разлага, гние. Сега вече не можеше да се отърве от мириса на гнило и плесен и не се опитваше да се изчисти. А. Дончев, СВС, 717. Докато из усойните места още таеше снежна влага и миришеше на гнило, на припеците по белите цветове на глоговите храсти бръмнаха пчели. Д. Ангелов, ЖС, 247-248. Да, слънце! Но слънце, що води по себе, / тряскавици, бури, де правда кипи, / и злото наказва и гнилото треби / и робски

вериги с жара си топи! Ив. Вазов, Съч. I, 83.

◊ Има нещо гнило в Дания. Книж. За държава, учреждение и под., където съществуват големи нередности, престъпления, хаос и са нужни радикални мерки за оздравяване на атмосферата. Капят като гнили круши. Разг. 1. За много предмети — падат бързо един след друг. 2. За много хора или животни — загиват, измират един след друг. 3. За много хора — претърпяват един след друг нещо неприятно, някакъв неуспех. За тая сесия студентите не са подготвени — капят като гнили круши. Не стъпвам (стъпям) на гнила дъска. Разг. Постъпвам така, че да си осигуря положителен резултат; не рискувам, не залагам на нещо несигурно. Като изучих добре работата — ти знаеш на гнила дъска аз не стъпвам, — разбрах, че с малко пари много нещо ще излезе. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 376-377. Аз не стъпвам тъй на гнила дъска. Дору не видя с очите си да му се начетат седемдесетте хиляди от вуйка му, не дъщеря, но аз нему и цървуля си не давам. Ил. Блъсков, Китка VI, 1887, кн. 16, 13.