ГНЍЛА

ГНЍЛА ж. Остар. и диал. Глина. В Коприщица няма плодовита земя — само камъне, пясък и гнила. Л. Каравелов, Съч. II, 25. Понеже не беше измазано с вар, а черните от груба гнила стени раздражаваха погледа му и събуждаха злъчката му, той реши да ги поукраси колко-годе. Ив. Вазов, Съч. VI, 153.

Списък на думите по буква