ГНИЛАК —Речник на българския език — алтернативна версия

ГНИЛА̀К, мн. ‑ци, м. 1. Само ед. Събир. Много гнили неща (обикн. растения, листа, трева, късове дървета, клони), събрани на едно място; гнилаж, гнилеж, гнилота, гнилотак, гнилоч, гнилош. Той вярваше, че .. всичко онова, което задръстваше пътя му — клечорляци,.. и гнилак, — ще бъде изринато и ще се върви леко, приятно из стубленската гора. Ст. Даскалов, СЛ, 436. Извадихме чакмаците и прахан, а други отидоха из гората да съберат от хралупестите дървета гнилак и сухи клечки, а аз извадих от антерията си малко памук и запалихме огъня. Ив. Докторов, ЗД, 29. — Над гнилак и мръсотия расне / най-разкошната трева. К. Христов, БПр, 1895, кн. 6, 28.

2. Обикн. мн. Къс гнило дърво; гнилотак. Пазари къщата,.., катурне я с двама-трима работници, продаде гнилаците за дърва, а по-здравите тухли, керемиди,.. — с намаление на сиромасите от бежанския квартал. Чудомир, Избр. пр, 195. Тук-там се скапват от старост ели — по гнилаците пълзят рогати буболечки. Ст. Сивриев, ЗСБ, 69.