ГНИЛИНА —Речник на българския език — алтернативна версия
ГНИЛИНА̀ ж. 1. Остар. Гнилота, гнилост. Напусто би ся борила с всичките си сили против всесилния владетел — против времето, — което прояде гнилината, а гнилината е неправдата. ДЗ, 1868, бр. 15, 59.
2. Диал. Гнила част на ябълка, круша и под. (Ст. Младенов, БТР).
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.