ГНИЛОЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГНИЛО̀Ч, мн. няма, м. и ж. Събир. Много гнили неща (обикн. растения, листа, трева, късове дървета, клони), събрани на едно място; гнилаж, гнилак, гнилеж, гнилота, гнилотак, гнилош. Слънцето пламти по златните върхове на гората, но долу, където земята е вечно влажна, покрита с гнилоч и сухи листа, не прониква нито един лъч. Й. Йовков, ПК, 75. Есента, за да предпазим посева от барабанния бой на дъждовете, засяхме семената по-дълбоко. Едновременно с това стеснихме площадките,.. и ги постлахме със съчки и гнилоч. Н. Хайтов, ПП, 36. Планинската река се чисти в бързеите си от всяка гнилоч, попаднала във водата ѝ. Пл, 1969, кн. 5, 82. В задния усоен двор, където / слънчев лъч не може да проникне — / кой би вярвал: в гнилоча, в калта / стрък зелен с вършец покарал никне. Бл. Димитрова, Л, 273.