ГНОЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГНО̀ЕН, ‑о̀йна, ‑о̀йно, мн. ‑о̀йни, прил. 1. Който е изпълнен с гной. Тя започва внимателно да следи как Евгени изчиства гнойната рана и се стараеше да потиска тежкото чувство на отврата и повдигане. Д. Ангелов, ЖС, 183. Как парят босите крака — / подути / в грозни, / гнойни рани... В. Андреев, ППес, 78. Гнойни сливици.

2. Който е съпроводен с гноясване, отделяне на гной. Гноен апендисит. Гноен плеврит. Гнойна ангина. Гнойна инфекция. Гнойно възпаление.

ГНОЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. За почва, земя — който е наторен. "Я да бях знала, / хубава китко, / кой тебе садил / в гноена земя." Ч, 1872, бр. 13, 612.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.