ГНОЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГНОЀНЕ¹, мн. няма, ср. Отгл. същ. от гноя¹. Би трябвало тази войска да се облича от двадесетина души шивачи и обува от двадесетина души обущари,.., да има лекар, способен да вади стрели и да спира гноенето на рани. Д. Добревски, БИ, 188-189. Пиореята (..) е болест, при която освен кървене и гноене на венците при по-тежки форми зъбите се разклащат. ВН, 1955, бр. 190, 2.

ГНОЀНЕ², мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от гноя².

ГНОЀНЕ³, мн. няма, ср. Отгл. същ. от гноя³; торене.

ГНОЀНЕ⁴, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от гноя се¹; измъчване, ядосване.

ГНОЀНЕ⁵, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от гноя се²; потене.