ГНОЙ

ГНОЙ1, гнойта̀, мн. няма, ж. и гной, гно̀ят, гно̀я, мн. гно̀еве и гноѝща, м. Възгъста, жълтеникава течност, която се образува обикновено при възпаление и се състои от бели кръвни телца, поглъщащи и обезвреждащи микробите — причинители на възпалителния процес. Те изтриваха гнойта около раната и мислеха, че лекуват болката. О. Василев, ЖБ, 170. И там, като го [прокажения] видях на светло, дръпнах се от ужас: тялото му бе разсипано от зеленикави язви,.. пълни с мръсен гной. Н. Райнов, КЦ, 111. Сега людете още повече му вярваха.., като знаеха, че под вехтото си расо, което сам бе опрал на езерото от кърви и гноища, носеше следи и ръбове от страшни рани. Д. Талев, С II, 248. На пъти в село Пателе, като исках да превежа раната си, видях, че течението на гноя беше секнало и раната беше в пълно заживание. Гр. Пърличев, А СбНУ ХI, 361. Таком бога, Яно, ядна сестро, / я си бръкни у свилни джебове, / та си земи ноже цръночренче, / та разлюти мои люти рани, / да потеча кръви и гнойове! Нар. пес., СбНУ ХLIV, 230.

ГНОЙ

ГНОЙ2, гно̀ят, гно̀я, мн. гно̀еве, м. Остар. и диал. Тор. Тая река [Нил] приидва дотолко, чтото излиза из бреговете и разлива ся по всичкия Египет. От това землята за много время останва влажна, а освен това всекий път от разливането остава по полята утайка, която е там толко полезна, колкото в нас гноят. Г. Йошев, КВИ (превод), 31. Тии [гъбите] не растат само на земята, а и на други растения: на гноеве и на всяка една влага, която съдържава гнили вещества. Д. Мутев, ЕИ, 97.

ГНОЙ

ГНОЙ3, гно̀ят, гно̀я, мн. няма, м. Диал. Пот.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

Списък на думите по буква