ГНОЙНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ГНО̀ЙНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Натрупване на гной на ограничено място в някоя тъкан или орган в резултат от възпаление, което се причинява от гноеродни микроби; абсцес. Гнойта, а заедно с нея и микроорганизмите се разнасят навсякъде из тялото. По този начин и на други места в организма се развиват гноеродни микроорганизми и се образуват гнойници. Б. Кърджиев, ОПА, 135.