ГНОСЕОЛОГИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГНОСЕОЛО̀ГИЯ ж. Филос. Дял от философията, който изучава изворите, възможностите и средствата на научното познание; теория на познанието. Въпреки реалната неделимост на "формата" и "материята" Кант разграничава тия две понятия и върху тяхната противоположност изгражда своята гносеология. А. Илиев, БР, 1931, кн. 8, 299.

— От гр. γν?σις 'знание' + логия.