ГНОЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГНОЯ̀1, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв., непрех. За жива тъкан (обикн. рана, цирей и под.) — образувам и натрупвам гной; бера. Раните на главата му продължаваха да гноят и да го болят, но хекиминът вече не идеше. Ст. Дичев, ЗС II, 799. И тя [раната], вместо да заздравява, започна да гнои. Д. Ангелов, ЖС, 169. — Зъб ме боли — отвърна сухо тя. — Гнои ли, гнои ли? — запита жената. А. Гуляшки, Л, 517.