ГНОЯ̀В, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Който е пълен с гной; гноен. На другий ден мехурчетата гноясат, та станат на гнояви чирки. Лет., 1874, 82.
— Друга форма: гно̀ев.