ГНУС —Речник на българския език — алтернативна версия

ГНУС неизм., м. и ж. 1. Отвращение, погнуса. Трябва да призная, че Марчо [куче] ни се видя в първия ден страшна грозотия. Ако речеше да близне ръката някому, всички изпитвахме гнус. Й. Радичков, ББ, 119. А той стъпваше важно, види се много горд, гдето е убил една мишка. Едва ли си даваше сметка, че ако бе убил животинчето не със смях, а с гнус, жените нямаше да го гледат с такова презрение. Й. Радичков, ПЦ, 22.

2. Само с гл. съм в 3 л. ед. и вин. обикн. от крат. лич. местоим.: гнус ме е. Изпитвам погнуса, отвращавам се от нещо или от някого; гнуся се. Тук [в София] всякога съм се чувствувал зле. Щом дойда, и ме обзема отвращение, всичко ми се чини мръсно — и леглото, и тоз юрган, и мивката с чугунената кана, от която те е гнус. Ем. Станев, ИК I и II, 137. — Аз сама не вярвам, че са ме обичали някога. Струва ми се, че съм се родила в някоя бирария. Гнус ме е от себе си. Г. Стаматов, Разк. II, 66. — А това, че стаята е заприличала на яхър, не виждаш. Хвърлил мръсни чорапи под кревата, натрупал на бюрото разни боклуци... Да те е гнус да влезеш... М. Грубешлиева, ПИУ, 22. — Мене ме е гнус да прегледам някой, който мирише на пот и вкиснало. Кр. Григоров, Р, 134. Водата от чешмата беше студена, беше го и малко гнус да бърка в мръсната кофа, но какво друго можеше да направи — служба е това, не е шега!... Кл. Цачев, В, 269.

3. Нещо, което предизвиква отвращение, погнуса. — Не е някакъв кофтаран! — продължава Моца. Боже, ами те половината от нашите със Стоянов и без да е шеф, пак ще тръгнат! Ами ти знаеш ли Моника с какъв ходи? Боже! Самата гнус! Ч. Шинов, ПВ, 74.

4. Събир. Много неща, събрани заедно, които предизвикват отвращение, погнуса, обикн. с вида си. Слизаме на гористия бряг, хората веднага се пръснаха и изчезнаха. И нас веднага ни нападна сибирската гнус. Тия насекоми (по големина те не надминават бълхата) се носеха на сиви облаци. Й. Радичков, НД, 26.

— Друга (остар.) форма: гнъс.