ГНУСЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ГНУ̀СЕН, ‑сна, ‑сно, мн. ‑сни, прил. 1. Който предизвиква физическо отвращение, погнуса при сетивно възприемане; гаден, противен. Отвори се врата и влезе старата му слугиня,.., грозна с побелялата развята коса, отвратителна, гнусна. Ив. Вазов, Съч. IХ, 118. Най-хубавите гледки в това огледало изглеждаха като мъртва пустиня, а най-красивите хора — грозни и гнусни. Лицата им бяха тъй обезобразени, че мъчно можеха да се познаят. Св. Минков, СЦ (превод), 37. Сичката си храна бяха свършили и останалата, състояща от няколко сухи хлябове (галети), от голямата горещина и развалений въздух бяха очервивели тъй много, щото на куп червеи, а не
на хляб приличаше, при сичко това благодарно ядяха тази гнусна храна. П. Кисимов, ОА I (превод), 143. И тя се изкашля с цели гърди, диво и с гнусно хъркане. Ил. Волен, ДД, 79. Да имаше въже на шията, жив да пристъпяше към гроба, както аз, тогава!.. А тие опулени палаче (..), и оная гнусна музика!... още ми свири в ушите. Н. Бончев, Р (превод), 52.
2. Прен. Който с подлите си, низки постъпки поражда силно неодобрение, отвращение, погнуса; отвратителен, подъл, низък, гаден. Бог не допусна да се пролее кръвта на такъв млад и прекрасен момък и запази с десницата си твоя скъп живот от ударите на гнусни злодейци. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 85. Балдевският представител Ненко, от Оборище,.., отива право в Пазарджик при Али бея,.. Вижда са работата, че тая черна душа още в първите дни на събранието е мислела да стане Юда предател, да земе ролята на гнусен шпионин. З. Стоянов, ЗБВ I, 431.
3. Прен. За постъпка, дума, мисъл, чувство и под. — в който има подлост, низост; отвратителен, подъл, низък, гаден. Той беше осъден без съд, без формалности,.., — понеже,, от всичките престъпления, най-ниското, най-отвратителното, най-гнусното,.. — предателството — не се наказва от тоя закон. Ив. Вазов, Съч. IХ, 184. — От кого не си ме ревнувал? В какво не си ме подозирал? Вярвал ли ми си поне минута? Всичко прощавах — чашата се препълни. До гроба на баща ми хвърляш гнусни клевети. Г. Стаматов, Разк. II, 190. В тия съдилища излязоха на видело гнусни работи, които не правят чест на нашите чорбаджии. Н. Бончев, Съч. I, 88. Тя си намисли да го убие. Вий усещате най-добре, чеда мои, че ней трябваше доста време, за да ся привикне на тази гнусна мисъл. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 446. Така от ден на ден с неговата възраст расло и усилувало ся и онова гнусно чувство — склонността да краде. А. Хаджиоглу, ББ, 69.
— Друга (остар.) форма: гнъ̀сен.