ГНУСЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГНУСЛЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който лесно, от малко нещо се гнуси. Думаха ни старците от махалите: мечката е гнуслива — не налита на мърша. З. Сребров, МСП, 88. От същата чаша тя няма да иска да пие. Нали знаеш, че е много гнуслива.

2. Който предизвиква погнуса, отвращение. — А за кръвта — и едноокият ехидно се усмихна, — боляха го няколко кътника, та ги извадих с клещи... Остроумието на вардиянина не се понрави на кир Матеос. Той се отдръпна,.., за да се отърве от гнусливата гледка, ала старецът от Чамджас му преграждаше пътя. А. Христофоров, А, 140. — За погубената ми младост не помисляш, нали? ‑.. За плачовете ми... Да търпя стария развратник да ме задява с гнусливите си ръце. П. Славински, ПЗ, 88.

3. Който изразява погнуса, отвращение. Срещна в негово лице странен човек: уморен според възпалените си очи и отвратен от това, което го заобикаля, според свитите му в гнуслив гърч устни. Й. Вълчев, СКН, 148. Свещеникът посегна с два пръста в пазвата му и измъкна две спаружени ябълки. С гнусливо изражение ги хвърли на пода. Ц. Лачева, СА, 14.

4. Който е придружен, съпроводен от отвращение, погнуса. А сега — дочуеше ли стъпките ѝ, кръвта му пламваше и той я желаеше настойчиво и грубо и в същото време съзнаваше всичката ужасна порочност на желанията си и изгаряше от някакъв вътрешен непреодолим, гнуслив срам. А. Гуляшки, Л, 261.

— Друга (остар.) форма: гнъслѝв.