ГНУСНА̀ВЯ, ‑иш, мин. св. ‑их, несв., прех. Индив. Правя нещо да стане гнусно, нечисто; омърсявам, поругавам. Разпратил е патрика Якима, / разпратил е кесиджии владици / .., / да безчестят нашите дъщери, / да гнуснавят нашите черкови. Л. Каравелов, Съч. I, 8.