ГНУСНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГНУ̀СНО нареч. 1. По гнусен начин, по начин, предизвикващ отвращение, погнуса; отвратително, гадно. Сички са пазяха най-строго от въоръжената тълпа, мнозина се трупаха около зданията и псуваха най-гнусно жертвите. З. Стоянов, ЗБВ III, 106.

2. С гл. съм, ставам и под. в 3 л. ед. ч. Обикн. при лич. местоим. в дат. Означава, че от някого се изпитва чувство на отвращение, погнуса по някакъв повод. Гнусно ми беше онова зрелище на средновековни зверщини. Ив. Вазов, Съч. IХ, 169. Та човек може да стане господар, ако му се случи да ограби чужд имот и да не му е гнусно да живее от хорски труд. П. Славински, ПЩ, 30.

— Друга (остар.) форма; гнъ̀сно.