ГНУСОТА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГНУСОТА̀ ж. 1. Само ед. Качество на гнусен; гнусност. Той беше шпионин!.. У него съзнанието съществуваше за гнусотата на поведението му и му тежеше. Ив. Вазов, Съч. Х, 148-149. Той знае и чувствува гнусотата и подлостта на тези платени писачи. Б. Ангелов, ЛС, 238. Даскал Димитър (гледа втрещен на мястото си и погнусен, плюе след Ганчо Куката и занаятчиите, които влизат в училището) — Пю, пю, пю, смрад, гнусота!... П. Тодоров, Събр. пр II, 385. Чистотата, истината и православието не могат да стоят на един ред с гнусотата и еретичеството. С, 1872, бр. 33, 257.

2. Нещо (обикн. отпадъци, смет, нечистотии), което буди погнуса, отвращение поради това, че е извънредно мръсно, нечисто; гнусотия. Ако това блато намисли да прави пакости, то на света не съществуват никакви гнусоти и никакви фъшкии, които би биле мръсни за техните уста. Л. Кара‑

велов, Съч. II, 112. Всичкият смет, всичката помия и гнусота,.., всичко връгаме на купището в дупката. Й. Груев, (превод) КН 4, 42. Бубите си чувай и от кокошки, от мравки, от паяци и от мишки, а така също вреди бубите и всяка гнусота, смрад, нечист въздух. Лет., 1874, 197.

3. Обикн. мн. Подли, нечестни, низки прояви, постъпки, които будят погнуса, отвращение; гнусотии. Чухте ли вие какви гнусоти е направил нашият градоначалник? Той е явил на Баязита, че нашият честити болярин Стоян е изменник и че неговата стара майка са е обещала да даде големи суми за бъдещото въстание. Л. Каравелов, Съч. V, 46. Крадат, лъжат, безчестят и псуват хората, а после, когато се открият гнусотите им, нападат на обвинителите си и лаят срещу месечината! С, 1872, бр. 45, 361.

4. Обикн. мн. Думи, изрази, които изразяват подлост, низост, клевета или са цинични, непристойни; гнусотии. Те говорят всевъзможни гнусоти по негов адрес.

5. Само ед. Физическо отвращение; погнуса. Мишока изведнъж изтрезня.., видя в ръката си окървавения нож и с гнусота го хвърли във водата. Н. Антонов, ВОМ, 190. Голямо отвращение и гнусота нанося на ония, които та срещат на патят, кога е тялото ти совсем мрасно и сквернаво. Р. Попович, Х, 135. // Отвращение, погнуса от подлостта, низостта на нещо. Нето прави такива работи, нето думай такива думи, които приносят гнусота на ония, що са при тебе. Р. Попович, Х, 120.

— Друга (остар.) форма: гнъсота̀.