ГНЪС —Речник на българския език — алтернативна версия

ГНЪС неизм., м. и ж. Остар. Гнус. Чудовище си ти, чудовищно дете / на престъплението и позора, / но дебном тебе са родили те, далеко и на сатана от взора: / родили гнъс и срам! П. К. Яворов, Съч. I, 105. — Булка — кимаше Геневица на малката си снаха, — я му дай малко хляб... и от гостбата, ако е останало нещо... — Гнъс ме е! — мръщеше се снахата. — Мирише от десет крачки... Г. Караславов, СИ, 15.