ГНЪСНАВ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГНЪСНА̀В, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Гнусен; гнуснав. За да изпълни своите задължения и обещания, кръвожадният звяр Ахмедаа, е нямал що да прави, освен да пристъпи пак към гнъснава подлост. З. Стоянов, ЗБВ III, 330. Затова той от душа възблагодари бога, че,.., можа да ся възвърне от гнъснавия път на лошетията и да влезе в сълнечния път на добродетелта. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 70.