ГНЪСЯ̀

ГНЪСЯ̀ СЕ,-ѝш се, мин. св. ‑ѝх се, несв., непрех. Остар. Гнуся се. Д-р Момчилов се навежда, допира ухо до гърдите ѝ и сумти. Тя се гнъси от близкото му дишане и изрежда в ума си еленските прозвища — "Дъртак! Мръсник! Вонещица!..." М. Кремен, РЯ, 191. Нейната хубост са отличаваше в града и току с това тя се надуваше. Но напусто са лъжеше, клетница, защото секи са гнъсеше от приказките ѝ, секи я познаваше за една клюкарка. Ил. Блъсков, РК, 26.

Списък на думите по буква