ГНЯВ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГНЯВ, гневъ̀т, гнева̀, мн. (рядко) гневовѐ, м. 1. Чувство, което причинява състояние на силно раздразнение, афект у някого, когато е много засегнат, обиден, оскърбен или когато нещо е станало против волята му; ярост, яд. Като се задушаваше от омраза към анархиста и от презрение към представителите на властта, Джупуна се разтрепера от гняв, изгледа убийствено старшията и плю. Ем. Станев, ИК I и II, 8. — Ако има право, да го тикнат в затвора да се сплуе. Ако не, аз сам ще вляза в затвора, но това няма така да оставя! — рече разтреперан от гняв Липо и се удари по широките голи гърди. Елин Пелин, Съч. I, 123. Вълко напусна битката,.. Зърна Емин и заслепен от гняв, втурна се срещу наперения господар. Ив. Гайдаров, ДЧ, 9. Само лицето на царя не вещаеше нищо добро, то са наля отново с кръв от едва сдържания гняв. Ст. Загорчинов, ДП, 496. Гняв, необуздан гняв клокочеше в душата на Кара Танас. Куче ли бе той? Звяр ли бе, че тъй се отнасяха с него. П. Константинов, ПИГ, 211.
2. Състояние на афект, на силно раздразнение и недоволство, резултат на това чувство, което състояние обикн. продължава кратко време и външно често се изразява с настъпателни действия. Генерал Варлаам,.., ходеше бързо назад-напред по двора, по‑
следван от Хаджи Смиона, който чакаше да му отмине малко гневът. Ив. Вазов, Съч. VIII, 31. Вторият пациент е момиче.. От време на време изпада в с нищо неоправдан гняв. Хр. Одисеев, ТС, 141. Ядосваше се той: — Мер да земеш пушка, че да убиеш някого,.., говореше той в гнева си. Ил. Блъсков, Китка VI, 1887, кн. 16, 21. Той помоли Франклина да се върне пак при него. А за да са оправдае, говореше, че на стари приятели е неприлично да са разделят поради думи, казани от едногото в минута на гняв. С. Бобчев, ЖФ (превод), 36.
3. Настъпателни действия, които представят външен израз, изблик, проява на това чувство и състояние. Трябвало да го хванат жив или мъртав, та така да отърват града от страшния гняв на Тосун-бея. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 210. Пръв изпита гнева му Сиври-билюк-баши. Й. Йовков, СЛ, 142-143. Те,.., побутваха се един други, като чуеха, че ги викат, за да вървят по-скоро и да си не навличат гнева на заптиетата. К. Величков, ПССъч. I, 7. В гръцко-турската война се изсипаха бури от гняв и негодувание против правителството на народната партия. С, 1909, бр. 79, 1.
4. Неизм. Остар. С гл. съм в 3 л. ед. и вин. обикн. от крат. лич. местоим.: гняв ме е. Силно се ядосвам на някого или за нещо. Освен това нас ни защищаваше и Караман бей (..), когото беше гняв на Джамал бея, бог знае за какво, и търсеше причина да го свали от чина му. В. Друмев, НФ, 21. Рашид се ядоса и не можеше да се побере в кожата си. Той го беше гняв, че не ще може да намери такъв добър вардач за мерата си. Ц. Гинчев, ГК, 292. И наистина, той беше главният началник. — Гняв мя е, каза той,..; много мя е гняв, защото не действуваме умно. В. Друмев, НФ, 73-74.
◊ Изваждам си / извадя си (изкарвам си / изкарам си, изливам си / излея си) гнева върху (на) някого. Поради това, че съм силно ядосан, разгневен, хокам, ругая някого или измъчвам, изтезавам някого, причинявам зло на някого обикн. без да е виновен. И сега,.., той [полицейският началник] си изля гнева върху Стела. Плесна я с бича си по краката така, че тя изпищя от болка. Ем. Коралов, ДП, 73-74.