ГОВЕДАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОВЕДА̀Р, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Човек, чието занятие е да пасе говеда. В харманите селските говеда се бяха вече събрали. Говедарите с дълги тояги на раменете си викаха, забираха закъснелите говеда и ги насочваха по широкия път. К. Петканов, Х, 48. Старият седемдесетгодишен говедар, дядо на Мигача, също не изкара говедата на паша. Ив. Хаджимарчев, ОК, 32. Гергьовден идеше, та рекохме отрано да си спазарим пастири за селската стока. Пазарихме и говедар, и телчар. Н. Попфилипов, РЛ, 30.

Прен. Пренебр. За нуек, прост и беден човек. В продължението на десетина години, ние направихме чудеса, защото от говедари изведнаж станахме големи философи. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 39. По-добре .. е за едно село или за един град да почака една година, две без поп, нежели да му ся даде някой говедар или някой мръсник. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 3-4, 51.