ГОВЕДАРЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОВЕДА̀РЧЕ¹, мн. ‑та, ср. Умал. от говедар; млад говедар (обикн. малко момче). Ние, говедарчетата, като минавахме покрай колибата му, винаги го чувахме да пита за тютюн. Н. Хайтов, ШГ, 123. На сянка, под ореха, говедарче / опърпано видях седнало бе. Ив. Вазов, Съч. III, 144. Я стани, стани, синко мензифар, / рано по-рано, та се разцъфти, / че те превари игличинката, / .. / че я обраа воловарчета, / воловарчета, говедарчета. П. П. Славейков, КНП, 98.

ГОВЕДА̀РЧЕ², мн. ‑та, ср. Диал. Птица полски бекас.

— От. Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.