ГОВЕДО —Речник на българския език — алтернативна версия
ГОВЀДО, мн. ‑а, ср. Едро домашно тревопасно животно от семейство кухороги, обикн. със светлосив, кафяв или черен косъм, което се отглежда за мляко, месо и работа. Bos taurus. Добитъкът слизаше от баира на чарда,.., чуваше се мучение, чаткане на рога, тежки стъпки,.. Говедата, като по-пъргави, вървяха напред и се гонеха, а биволите след тях, навели ниско и мрачно глави. Ст. Даскалов, БМ, 265. Вън цареше върховно планинско мълчание и аз чувах само лекия шум на самодивските хора,.., сладкото преживяне на говедата. Елин Пелин, Съч. II, 121. Конят ся язди и спряга, та ни върши работа, а пък говедото не само ся спряга да ни оре, връше и преноси тяжки товари, но еще ни и храни с млякото и мясото си. Лет., 1874, 267. Ум царува, ум богува, ум говеда пасе. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 186. Челяк са хваща (лови) за язика, а говедото за рогата. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 204. Кулско говедо. Местно сиво говедо. Сивокафяво говедо. Сиво искърско говедо. Софийско кафяво говедо. Черно садовско говедо.
Прен. Руг. За изразяване на пренебрежително, презрително и оскърбително отношение към някого, за когото обикн. се смята, че е прост, див, недодялан, глупав. — Какво правиш, бе говедо? Диване! Ах ти, гнидав селянин... аз ще те науча тебе! Елин Пелин, Съч. I, 51. — Не влачи се така, ами бързо се махвай от тук, бре, говедо! — викна пак поручикът и така силно блъсна Кънча из вратата, щото насмалко той щеше да иде надолу с главата из стълбата. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 384-385. — Ами той защо не е взел нищо? — Защото е будала,.. — ядосано изрева Йорги. — Аз защо си го налагам с тоягата всеки ден? Такова говедо, ако не го налагаш, нищо не направя. Д. Немиров, Б, 86. — Под носа ви да окастрят топола колкото минарето на Султан-Селим и вие да не усетите! Ух, говеда! Г. Караславов, СИ, 288-289. — Ху, да се не види макар, как не ни изпсува по-рано, да се сетим, че си наш челяк, — нали сме си пусти говеда. Ив. Вазов, Съч. Х, 141-142.
◊ Говедо с говедо; говедото му с говедо. Разг. Грубо. Употребява се за усилване, подчертаване на пренебрежително, презрително и оскърбително отношение към някого. Илийко се ококори.. — Как? Че аз какъв съм бе, говедо с говедо... Началник ли съм, власт ли съм!... Ст. Чилингиров, ПЖ, 67. — Назад — равнодушно отговаря един войник. — Аз ще ти дам едно назад, говедо с говедо! Защо не титулуваш? Л. Стоянов, Х, 79. А пък за горския, оня, дето го търсих, знаеш ли какво било? Пристанала му една вдовица и понеже братята ѝ не му я давали, той я закарал в гората, струпал си колиба и подкарало, говедото му с говедо, меден месец! Н. Хайтов, ДР, 54. Като говедо, живея. Разг. При много тежки, нечовешки условия, крайно бедно, мизерно (живея). И защо му са пустите пари, дето ги печели, когато живее като говедо? Ал. Константинов, Съч. I, 120. На̀ ти, горо, говедо. Диал. За нещо получено наготово, без труд.