ГОВНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОВНО̀, мн. ‑а̀, ср. Простонар. Изпражнение на човек или на някои нетревопасни животни, като свиня, куче, котка.

Прен. Руг. За изразяване на презритерно, оскърбително отношение към някого.

◊ Задремал съм на говното си. Диал. Грубо. Не се сещам да си отида, заседявам се без нужда дълго време някъде. Зарекла се свиня да не яде говна. Диал. Ирон. Употребява се като израз на съмнение, недоверие към някого, който казва, че ще се откаже от нещо (обикн. лошо), което е присъщо, характерно за него. Кипва ми / кипне ми говното (кипват ми / кипнат ми говната). Диал. Грубо. Обхваща ме силен яд, гняв; избухвам, разсърдвам се. Не хвърлям / хвърля камък в рядко говно. Простонар. Не се заемам, не се занимавам с нечестен, долен човек, който може да ме очерни, да ми навреди. Ям говна. Грубо. Клюкарствам по адрес на някого.