ГОВОРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГО̀ВОРЕН, ‑рна, ‑рно, мн. ‑рни, прил. 1. Който е свързан с говор (в 1, 2, 5 и 6 знач.). Езиковите звукове се образуват от говорните органи. Л. Андрейчин и др., БГ, 5. Измежду вторичните полета, които първи се появяват у човека, трябва особено да отбележим говорните центрове, намиращи се в лявото полукълбо [на мозъка]. Псих. Х кл, 26. "Когато гледах в Париж първите им актриси — разказва Будевска, — имах понякога чувството, че слушам не музика от жив изпълнител, а музика от електрически валяк. А за мене нямаше нищо по-страшно от механизирана говорна актьорска техника." Ст. Грудев, АБ, 154. Тя [репликата] звучи често пъти като афоризъм — казана е остро, смело, темпераментно, без да е оцветена с оригинална окраска на речника на героя, с някоя негова лична дума или говорна привичка. Г. Константинов, ПР, 77.

2. Остар. Говорим (в 1 и 2 знач.). В говорния язик ний изричаме мисълта си с глас, а в писмовния я бележим със словца или с азбуки. Ив. Богоров, СИНЕ, 7. А за язик ни приписват един, не зная какъв стар, мечтаен от тях, особен язик, от когото нити реч ся вижда в наш писмен и говорен святобългарски язик! Г. С. Раковски, БС I, 45.

◊ Говорен апарат. Спец. Органите, които са свързани с учленяването на звуковете и с говоренето. Говорна тръба. Тръба с форма на конус, острият край на която е пригоден да се поставя на устата и да се говори през нея, за да се чува казаното на далечно разстояние. През говорната тръба гърмеше само мощният бас на боцмана. Гр. Угаров, ПСЗ, 17.