ГОВОРИВШ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОВОРЍВШ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, Прич. мин. деят. от говоря като прил. Като същ. Книж. говорившия<т> м., говорившата, ж., говорившите мн. Само членувано. Човек, който говори, изказва се по някакъв въпрос, обикн. пред повече хора. Изказванията са започнали.. Бавно и някак монотонно текат приказките на говорившите. А. Гуляшки, МТС, 257. — А ти пък какво предлагаш, болярино Калистрате? — попита сега Тертер говорившия. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 434. Гласът на един от говорившите му се стори познат по-отдавна време... Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 149.

— От рус. говоривший.