ГОВОРИТЕЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОВОРЍТЕЛКА ж. Жена говорител (в 1, 2 и 3 знач.). В същата секунда откъм радиоапарата, поставен върху малка полица над тезгяха, се чу гласът на говорителката. Тонич, ГЗМ, 20. Водопровод се откриваше!... За първи път щеше да бликне в селото студена планинска вода от трийсет и три чешми, а говорителката обявяваше бодрата и радостна вест гъгниво и вяло. Н. Хайтов, ШГ, 285.