ГОВОРЛЍВОСТ

ГОВОРЛЍВОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Остар. Качество на говорлив (в 1 знач.); приказливост, разговорливост, словоохотливост. Отначало плахо, неясно, но сетне природната говорливост на сопотненци, тяхната своеобразна, сочна шеговитост и пред горчиви изпитания надделяха и бай Боньо почна спокойно да описва всичките си патила и подвизи. Д. Шишманов, Борба, 1919, кн. 2, 42. Нищо не стеснява тяхната буйна говорливост. Ив. Вазов, БП, 112.

Списък на думите по буква