ГОВОРЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОВО̀РЯ, ‑иш, мин. св. ‑их, несв. 1. Непрех. Служа си с устна реч като средство за общуване. Децата започват да говорят през втората си година. // Умея, мога да си служа с устна реч. Той не говори, ням е. △ Детето е на годинка и вече говори. // С обст. поясн. Изричам, произнасям отделните думи в реч по някакъв начин. Тя говореше гръмко и из устата ѝ се показваха два стари зеленясали зъба като камъни пред някоя тъмна пещера. Елин Пелин, Съч. II, 125. Нас мизерия ни мори, / не достигаше въздух за хората. / Затова и сега дори / тъй задъхано, / трудно говоря... Хр. Радевски, ВН, 90. Говоря високо. △ Говоря меко. △ Говоря носово. // Разш. За животни — издавам характерни звуци, които са сигнали за нещо, изразяват нещо. Птиците говорят помежду си. Те съобщават една на друга за различни опасности. // Прех. В съчет. със същ., означаващо някакъв език — владея и използвам, служа си устно с този език. — Вие сте много любезни, но жена ми далеко не говори български език, както се следва. Ив. Вазов, Съч. IХ, 173. Ясно ми бе само туй, че почти ни един от тях не говореше сносно френския език. Ал. Константинов, БГ, 70. — Говоря отлично английски и френски, а сега уча и руски. Д. Димов, ЖСМ, 21. Той освен родния си език говори немски и английски език. △ Той говори няколко езика.

2. Прех. Изговарям, изричам нещо, казвам. Стрина Венковица си остава сѐ недоволна. Душата ѝ е сѐ огорчена. Мислите ѝ, тежки и неприятни, се въртят сѐ около оние парливи думи, що ги била уж говорила свахата ѝ. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 243. Говориш страшни думи. ^● За някои птици , обикн. папагали — повтарям чрез имитиране думи. Този папагал знае да говори няколко думи, даже цели фрази.

3. Непрех. Обикн. с обст. поясн. Изказвам с думи, чрез устна реч мислите си, изразявам се гласно в съответствие с особеностите на мисленето, характера, темперамента си и под.; приказвам. Човекът, който го водеше, говореше малко, само когато се налагаше. М. Грубешлиева, ПП, 164. Той говореше живо, горещо, с увлечение. Ив. Вазов, Съч. ХII, 183. Кога разискуваме за нещо, говоря си свободно, изказувам това, което виждам, че е полезно за общината ни. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 33. Много съжалявам, че не мога да говоря спокойно. △ Той говори винаги много свободно. △ Малко са хората, които умеят да говорят така гладко. // Непрех. С обст. поясн. Изказвам с думи, гласно, мислите си като си служа с някакъв език, диалект и под. По едно време дружех с едно момче от село. То говореше на диалект. А. Наковски, БС, 193. Тогава, като се поусмихнах под мустак, рекох му, че той може да е заборавил бащиния си език и захванах да му говоря на влашки. НБ, 1877, бр. 72, 279.

4. Прех. Изразявам устно нещо, изказвам някаква мисъл, съобщавам някакъв факт и под. Само младите негодуваха против думите на попа и говореха явно: — Греховни сме били, а? Пияници? Я нека се поогледа светиня му! Елин Пелин, Съч. I, 76. — Блазе ви, Иване! — говори той. — Завиждам ви! Я в какви места живеете, каква красота, какъв въздух. Й. Йовков, ПГ, 16. Поисках да извлека от заблуждение неприятния си гост, но той не ме остави да говоря. К. Величков, ПССъч. I, 18. И с таз усмивка, привечер веднаж, / говореше невястата на Ива, / приседнала край огъня до него: / — Защо ли се забави майка тъй?.. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 94. Спомни си какво говори, когато се видяхме преди няколко дни. △ Той говори не това, което мисли, а това, което ще се хареса. △ Говорѝ, спокойно, никой не ни слуша. // Непрех. Съобщавам, разкривам (обикн. при насилие, измъчване) нещо пред някого, което му е нужно. — Кога дойде в себе си, пак ми кажете, аз ще го накарам да говори. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 188. Страхувам се, че ако продължат мъченията, ще започне да говори. △ Ако говори, ще стане предател, ако мълчи, ще го измъчват жестоко.

5. Непрех. Обръщам се към някого с думи; насочвам изказването си към някого. Но той ни говореше вече с тона на человек, който знае, че сме разбрали кое е и що е. Ив. Вазов, Съч. ХV, 14. — Като си бил толкоз силен, я ме погледни! — викаше Танко.. — Г-не! — каза с изтънчена любезност Гороломов. — Аз не говоря на вас. Й.

Йовков, ПГ, 42. Няколко дена наред слeд това той влиза и излиза от къщи, без да говори на дъщеря си. Св. Минков, РТК, 116. // Обръщам се към някого, общувам с някого с думи по определен начин. Тя се зарадва, че той ѝ говори на ти и седна срещу него на стола. М. Грубешлиева, ПИУ, 73. Какви чудесни преподаватели имаше гимназията!.. Те ни говореха на "вие", държаха се почти като с равни. К. Константинов, ППГ, 42. Той [Лилиев] е бил безкрайно учтив с всички и с най-близките си е говорил на "Вие", но дали тази учтивост, която е преди всичко рожба на деликатността и зачитане достойнството на човека, не е своеобразен щит, зад който поетът се е прикривал? Е. Каранфилов, Б III, 157. // Прех. и непрех. Съобщавам или разяснявам нещо на някого. Галчев, Милчевски и кметът също излязоха. Те отидоха настрана и кметът дълго време говори нещо на Галчева. Й. Йовков, ЧКГ, 48. Еньо отбягваше да му говорят за брата му и ако Станка искаше да му съобщи нещо, той я пресичаше сурово. Елин Пелин, Съч. III, 169-170. — Хубава до обожание, нали ви съм говорил толкова пъти? Ив. Вазов, Съч. ХII, 86. Не искам да ми говорите по този въпрос, не ме интересува. △ Той говореше нещо важно на приятеля си. // Прех. и непрех. Провеждам разговор с някого, за да му съобщя, разясня нещо поверително или което се отнася специално до него. — Еньо, ела да си отидем, има нещо да ти говоря. Елин Пелин, Съч. III, 149. Още когато Емануилов го извика по телефона — "Ковачев, привърши работата си и ела при мене не по-късно от половин час, имам да ти говоря!" — Христофоров разбра какво е станало. Б. Болгар, Б, 86. После стана, запуши цигара и вдигна слушалката на телефона. — Да, днес — каза строго тя. — Имам нещо да ти говоря. Чакай ме в пет часа. М. Грубешлиева, ПП, 257-258.

6. Непрех. Уговарям, съветвам някого за нещо, стремя се да въздействам на някого, като му обяснявам нещо. Той знаеше, че Вълчан не беше прав, канеше се дори да му говори. Й. Йовков, Ж 1945, 155. Ходеше във вечерно училище и там се запознал с едно бяло момиче,.. Когато разбрахме, че има намерение да се сгодява за нея, говорихме му, говорихме и на нея. Но те си бяха решили да се вземат... Не ни послушаха и когато им говорихме да не ходят долу на Юг. Ал. Бабек, МЕ, 231. Колко и да му говорили да остане в Рим, той отговорил, че не може да погази дадената си реч. Г. Йошев, КВИ (превод), 107. И да му говоря, няма да се вразуми. △ Трябва да му говоря, пък дано ме чуе. △ Ти си му баща, ти му говори.

7. Непрех. С предл. за, на, по. Изказвам мнението си, становището си за нещо, по някакъв въпрос или за някого (устно или писмено). Русият момък, който още от пръв път получи неприятно впечатление от наглия вид на тоя господин, сбръчи вежди, когато го чу, че пак говори за девойката с такъв тон. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 8. Вижте какво, господин Потайников — подскача възторжено Буби,.. Малко нескромно е да говоря за себе си, но понеже вие го искате, ще ви кажа, че аз съм обмислил всичко. Св. Минков, РТК, 99. — Майсторът — той... той беше всичко: от баща по-напред.. Тате говори дълго на тая тема. Ст. Чилингиров, ХНН, 43. Той не престана да говори по злобата на деня. Ив. Вазов, Съч. ХII, 123. Аз вече говорих за новия инженер. △ В писмото си той говори и за това събитие. △ На тази тема не искам да говоря. △ Ще говоря по този въпрос по-подбробно. // Обикн. с обст. поясн. за начин. Изразявам се, изказвам се за някого или за нещо, като давам някаква оценка, като го преценявам по някакъв начин. За неговото майсторство можем да говорим само в превъзходна степен.

8. Непрех. Произнасям слово, реч, правя изказване. Дългата служба се свършва. Но сега идва ред на речите. Най-напред говори поп Върбан. Й. Йовков, Разк. I, 33. Ставри също разгласи навсякъде. В съобщенията му за сказката имаше и малко хвалба, като че той сам щеше да говори на това забележително събитие. Г. Караславов, Избр. съч. II, 13. Окръжният съд заседаваше в пълен състав. .. Говореше защитата — нисък тунтурест адвокат. Елин Пелин, Съч. I, 194. На митинга говориха добри оратори. △ Участниците в дискусията могат да говорят най-много по 20 минути.

9. Непрех. и прех. Съобщавам писмено, давам някакви сведения, обикн. за исторически факти, събития. Сръбският летописец Данаил в разказа си за Велбъждската битка говори за пленените български боляри следното:.. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 194. В предишната книжка ние говорихме нещо за първоначалните наши училища. У, 1871, бр. 10, 321. // За текст, предание и др. — давам някакви сведения, съобщавам нещо. Легендата говори, че този мъж,.., бил преследван от агарянците. Ал. Константинов, Съч. I, 236. Преданието пък говори, че калето, т.е. крепостта, била построена 100 години по-рано от началото на гр. Станимака. Д. Цончев и др., АК, 15. — Писма от Багдат говорят за някои запирания, които направил Ата-бей, царският комисар, изпратен тамо, за да изпита делата на сър-кятипина Мустафа паша. ЦВ, 1861, бр. 20, 4.

10. Непрех. Обикн. с предл. с. Обменям мисли, информация с някого, общувам с някого чрез реч; разговарям. Дядо Йордан седеше гологлав пред вратата на кръчмата, поправяше някакъв скъсан оглавник и говореше с дядо Матей Маргалака. Елин Пелин, Съч. III, 30. Аз два пъти вече ходя в гората при нашия "четник", лежим там ноще на шумата, говорим дълго, упреквам го, че е

прибързал, но той не ме и слуша. Кр. Велков, СБ, 93. Можехме от сутрин до вечер да говорим и ползувахме се до воля от тая свобода. К. Величков, ПССъч. I, 26. Винаги ми е интересно да говоря с него. △ С него говорим често. // Обикн. в мн. и с предл. за, на, по. Обсъждам, коментирам, разисквам нещо, някакъв въпрос с някого. Ние вече толкова дни живеехме с една мисъл, говорехме само за едно — войната,.. Чудно ми се виждаше, че имаше още хора, които равнодушно и спокойно продължаваха предишния си живот. Й. Йовков, Разк. II, 96. — Утре-други ден ще се завърна в Търново и ти ще си ми спътник и драг гостенин. Много има да говорим за събора. Ст. Загорчинов, ДП, 381. Николай слушаше и се учудваше отгде знаят другарите му толкова неща. Та нали до вчера бяха в един и същи клас, нали не един път бяха говорили за подобни теми, но тогава никой нищо не казваше, пазеше го в тайна. П. Проданов, С, 127. Стояхме до късно, говорихме по разни въпроси, все около изкуството, и след полунощ излязохме, двама млади поети и аз. М. Грубешлиева, ПИУ, 62. На конференцията ще говорим на различни теми. △ Добре е днес да говорим по неизяснените въпроси.

11. Общувам, поддържам връзки с някого. — Там няма да ходиш, тоз няма да гледаш, с онзи няма да говориш. Тирани. С какво право, моля ви се? Й. Йовков, ЧКГ, 21.

12. Прех. и непрех. Имам уговорка, споразумение с някого за нещо. — Кажете на Ихтиманова да не слазя със стражарите си право в моята къща, както говорихме. Ив. Вазов, Съч. ХII, 108. Двайсет на сто за разноски! Това не бяхме говорили. За пръв път чуваме! П. Спасов, ХлХ, 107.

13. Само мн. Прех. Разпространявам слух. — Откак мъж ви зае голяма служба, гледам всичко ви тръгна на добро. Наистина, и хората говорят, и вестниците писаха за някакви си там гешефти. Елин Пелин, Съч. IV, 213. След няколко дни всички говореха за Лена и горския. Шушукаха си и я гледаха с особени очи, в които имаше и любопитство, и завист. Г. Краев, Ч, 70. Хората говорят за него много лоши неща. △ Не винаги каквото говорят за някого е вярно. △ Не искам да ти кажа какво говорят за нея.

14. Прех. Диал. Одумвам някого. Ей и Чонтова Кина,.. Върви тя, кърши стройна снага и мята очи, дири.., кого ли? — Ех, знае се кого; тя не е като други, цяло село я говори. А. Страшимиров, А, 545. Горан (Хваща я през кръста и я понася като дете). Севдана. (Мъчи се да се освободи) .. Че малко ни говорят хората, ами още! Ц. Церковски, ТЗ, 145.

15. Прен. Непрех. Изразявам нещо (мисъл, чувство, настроение) по някакъв начин без реч, без думи (обикн. с поглед, жест). В съседния двор чуруликаха птички. От време на време там излизаше Недка — съседката на Сухожилова, с която той всеки ден приказваше на пътната врата, а още по-често ѝ говореше с очи, през прозореца. М. Кремен, СС, 16-17. "Изкуството, казва той [Гогол], и без това е едно поучение." Моят дълг е да говоря чрез живи образи, а не чрез разсъждения. Б. Балкански, Худ., 1909, кн. 5-6, 55. При все това, понеже искаш ти / да знаеш с чувства нежни, милостиви, / как нас увлякъл е любовен плам, / то с сълзи ще говоря аз горчиви. К. Величков, Ад (превод), 53. Той ѝ говореше с поглед. △ Немите говорят с жестове. △ Говоря с езика на цифрите. // За лице, очи, поглед, движение, жест и под. — изразявам, показвам (някаква мисъл, чувство, настроение и под.). Изражението на лицето му говореше, че това е дребна работа и инак не може да бъде. Й. Йовков, Разк. II, 222. Соколски, колкото и да са мъчеше да са покаже, че малко го е грижа, лицето му говореше противното. З. Стоянов, ЗБВ III, 251. Нека да говорят очите ѝ, пълни с топлина и признание. Ст. Марков, ДБ, 182. Млъкнаха. Но говореха ясно погледите им, всяко тяхно движение, дори и мълчанието им. Д. Талев, И, 423. Започна да прави нетърпеливи движения и да криви лице към Злати Василев.. "Хайде да започваме сериозно" — говореха движенията и намигванията му. Д. Ангелов, ЖС, 163. Особено впечатление ми направиха ръцете му.. За пръв път виждах такива красиви мъжки ръце. От тях се излъчваше благородство и величие; те говореха много повече, дори от самото лице. К. Кюлявков, СПП, 32. Погледите им говорят много.

16. Прен. Непрех. За предмети, постъпки и под. — давам възможност да се съди, да се направят изводи за нещо, давам сведения за нещо, свидетелствам. — Няма нужда да ви питам дали живеете в столицата, за това говори вашата елегантност. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 105. Чертите на лицето му издаваха една душа напрегната .. в противоречия: острият поглед и бръчките около устата.. — говореха за непреодолима суровост. Й. Вълчев, СКН, 301. При обиска не бяха намерили в него никакви книжа и документи и само пагоните на старши фелдфебел говореха за чина му. П. Вежинов, НС, 143. Дълго се рових из купчините руини с бял хоросан.. Няколко издялани камъка говорят за ръка на творец, който е създал някога цивилизация. З. Сребров, Избр. разк., 231. Той направи предмет на своите изследвания книжнината ни от Паисия насам и онова, що обнародва върху нея, достатъчно говори за дарбите и възможностите му. Л. Георгиев, БР, 1931, к. 6, 215. Намерените предмети при разкопките говорят ясно, че гробницата е тракийска. △ Тук всичко говори за охолство. △ Фактите говорят, че той не е виновен.

17. Прен. Непрех. С предл. на. За предмет, обстановка и под. — въздействам, влияя върху съзнанието, чувствата на някого. Сянката и светлината, шумът и мълчанието, покоят и движението, хубостта и дивотията — всичко е пълно с жизнерадостна поезия, всичко говори на душата. Ив. Вазов, Съч. ХV, 72. Из хаосни простори / едно страдание, една велика тайна / на моята душа говори. П. К. Яворов, Съч. I, 157. Истинската поезия, сиреч, оная, която е природна и хармоническа, оная, която говори на сърцето, колкото и на духа, не бе позната от народа освен в тойзи блажен век. И. Адженов, ВК (превод), 111. △ Той говори на съвестта ми. // Прех. и непрех. В съчет. с кратката форма на личн. мест. в дат. или с предл. на. Въздействам на съзнанието на някого, като му напомням за нещо. Престоял съм някога само година в този град, а всеки ъгъл, всяко дърво ми говори. И къщите — като живи познайници. Т. Харманджиев, Р, 84-85. Сега Лепо се връщаше пак,.., вълнуван от спомена за последната среща, за която му говореше всичко наоколо. Елин Пелин, Съч. I, 94. Лей есента предзимна хладовина / за миналото лято ми шумти: / говори ми с преминалото цвете, / със тъжний вид на бледите полета, / с усърналите жалостни гори / и с дългите студени вечери. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 119. Това име не говори нищо на по-младите.

18. Прен. Непрех. За мисъл, идея, чувство — надделявам, проявявам се ясно, открито, като влияя върху постъпките на някого. Колегите я обичаха, уважаваха и даже изпитваха известен страх от нея, защото в нея говореше чувството на справедливост и любов към истината, качества, които възбуждат страх у по-скромните души. Елин Пелин, Съч. IV, 256. — В теб лудостта говори, опомни се! Г. Райчев, ЕЦ, 35. Сега обаче у него говори копнеж по родината и след като във Флоренция се любува на Венера Милоска и в Милано на Леонардовата "Тайна вечер", през Алпите и Нюрнберг той се завръща на 17 юни 1788 г. дома си. М. Арнаудов, Г, 31. говори се. Безл. от говоря (в 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 13, 14 и 15 знач.). Йосиф се спря.. — Ноне, много работи бих ти казал аз, но на тебе, като на децата, може да се говори само на шега. Й. Йовков, ЧКГ, 94. Заглъбнахме [с Влад] в бяло мълчание. Тогава се уплаших. Трябваше да се говори, да се намери някаква тема. Бл. Димитрова, ПКС, 123. Той напразно се мъчеше да не мисли, напразно се успокояваше с доводи, че все още не е разбран добре; че още много трябва да се говори, да се убеждава, за да се достигне резултатът. Ст. Дичев, ЗС I, 305. Под голямата скала с надписа се виждала една дупка — колкото да пропълзи човек и да се промъкне през нея. Отвъде бил лабиринтът от заплетени стаи и коридори, за които се говорело в надписа. Н. Райнов, КЧ II, 18-19. Колко хубаво цъфтяха розите през това лято! Малкото момиче бе научило една песничка, в която се говореше за рози. Св. Минков, СЦ (превод), 40. — Тогава седни да поговорим като мъже. — С тебе не може да се говори повече... Окото ти не вижда нищо добро, а устата ти бълва само гадости... Д. Димов, Т, 509. Олга подхвърли, че може да дойде и войска — в града вече се говорело. Г. Караславов, ОХ III, 425. Тук не е позволено да се говори високо. △ В страната се говори на френски. △ В това село се говори на 'е'. △ Трябва да се говори гладко и кратко. △ Помниш ли какво се говори у тях? говоря си. Възвр. от говоря в 5 знач. Той вървеше сам и си говореше.говоря си. Взаим. от говоря в 10 и 11 знач. Те престанаха да си говорят и не се погледнаха една друга. Елин Пелин, Съч. III, 112.

ГОВО̀РИ МИ СЕ несв., непрех. Имам желание да говоря, искам да говоря. Пък изведнъж съобрази, разколеба се, реши, че колкото и да не го сдържа това, за което му се говореше, не бива да го споделя със слугата си. Т. Харманджиев, Р, 32.

◊ Говорим на един <и същ> език. Книж. Еднакво мислим, разбираме се. Говорим на различни езици. Книж. Не можем да се разберем, не можем да постигнем разбирателство, да се споразумеем. Сега пък беше ред на Юмер бей да се изненада. Каква броеница? Та той приказваше за съвсем друго... Бедрие ханъм разбра, че днес двамата говорят на различни езици. Д. Мантов, ХК, 56. За вълка говорим и (а) вълкът (той) в кошарата (насреща). Разг. Употребява се, когато неочаквано се появява някой, за когото в момента се говори. Като го зърна, майсторът весело подхвърли: — За вълка говорим — вълкът в кошарата. Д. Спространов, С, 66. Пак ще <си> говорим. Разг. Употребява се, когато някой твърди, че е прав за нещо. — И децата си няма да пощади! — повтори. — Кой знае къде ще ги зареже... Един ден пак ще си говорим, ще видиш! Б. Болгар, Б, 122.