ГОДЕЖ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОДЀЖ м. 1. Уговорка между обикн. млади мъж и жена за сключване на брак в присъствие на родители и близки. Най-много се раздвижиха момите. До една отидоха да видят какво се е случило в градината на Яна. Тя ги посрещна като гости, дошли да ѝ честитят годежа. К. Петканов, СВ, 157. Тя насаме го слушаше и всичко негово — и думи, и планове — възприемаше, но не можеше да разговаря с него, сключена беше душата на младата девойка най-вече след като баща ѝ не се беше съгласил на годежа. А. Страшимиров, Кр, 14. Новият директор на затвора .. препрочиташе вестник "Народ" .. Пак никакви новини .. Капитан Енчев връща годежа на госпожица Мими Николова. Д. Добревски, БКН, 253. — Либе Марийке, Марийке, / като не съм ти на сърце, / защо си годеж правила / и златен пръстен менила? Нар. пес., СбНУ ХLVI, 151.

2. Празненство, на което се обявява уговорката, споразумението за женитба, обикн. придружено с различни обреди. На другия ден се захвана годежът със зурли и тъпани и трая три дена. Ц. Гинчев, ГК, 354. — Анго, бутни и четвъртия сандък, белким изскочат оттам винени пахари, годеж стъкмяваме — помоли го жената. Брадовчедка е на мой приятел и се запознахме на годежа му. Диал., 1990, бр. 6, 13. На другия край на селото гайда свири на годеж. К. Петканов, Х, 145. Излезла е млада Гьоргьовица, / та срещнала едно кралско момче — / срещнале са и аресале са, / и са двама сговор сговориле: / таз неделя годежа да пият, / до неделя сватбата да прават. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 442.

◊ Малък годеж. Диал. Обред при годеж, на който се разменят пръстени и малки дарове. Голям годеж. Диал. Обред, който се извършва няколко дни след малкия годеж.