ГОДЕЖА̀Р

ГОДЕЖА̀Р, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. 1. Лице, което е изпратено у момата от страна на момъка да уговаря за годеж; сватовник, годежник. Издебна я той веднъж сама и я спря.. — Аз — заговори ѝ той направо — ще се оженя за тебе!.. На другия ден Камен прати годежари. И. Гешев, ВТ, 60. — И какво станало след туй? — Сватба. Туй стана. Дорде се озърна, и дядо ти, бог да го прости, довтаса с годежарите да ме иска. К. Калчев, ПИЖ, 102. — Аз още нямам годеник, де! — завъртя се свенливо и хитро Станка. — Ама ще има, нали? — стрелна я Кировица .. На другата вечер дойдоха годежарите. Г. Караславов, ОХ, 416. Днес тъй, утре тъй, докато галената дъщеря порасна и стана мома за женене. Почнаха да пристигат годежари. А. Каралийчев, СбХ, 101.

2. Разш. Гост, който е поканен да присъства на годежно тържество. Станка пое кърпичката, целуна му ръка и метна на рамото му бяла риза със сини кенарчета .. Сетне тя дари и другите годежари, като им целуваше ръка поред. Г. Караславов, ОХ I, 418.

Списък на думите по буква