ГОДЕЖНИК —Речник на българския език — алтернативна версия
ГОДЀЖНИК, мн. ‑ци, м. Годежар. — Я ела да ми целунеш ръка и нека бог да ви благослови! Ние с майка ти сме съгласни. Боян трябва да пита родителите си и тези дни да прати годежници. К. Петканов, ДЧ, 197. Божичко, какво беше едно време — та годежници, та аманети, та пазарлъци... А сега — дошъл бащата, сам самичък си реди работата, приказва като сват... Г. Караславов, Избр. съч. I, 336. — Не е зле още веднъж да изпитаме колко е умна девойката. Ще пратим годежник с поръка до нея. Ще видим дали ще разбере каквото ѝ кажем. Ран Босилек, Р, 95.