ГОДЕНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОДЕНЍЦА ж. Обикн. млада жена, която се е обвързала с обещание да се омъжи, сгодила се е. Този петък не, а миналия, отишло на Антон Куйката момчето с годеницата си да си вадят вула за сватба. Чудомир, Избр. пр, 158. Тя се държеше тъй, както се държи вярна годеница, на която годеникът ѝ е далеч в чужбина. А. Страшимиров, Кр, 18. Като годеница с дни е седяла на същото това място, за да извезе копринения дар за сватбата си. А сега седи и кърпи вдовишки дрехи. К. Петканов, Х, 36. "Ей, дружина, хай станете! / Ей я иде — погледнете: / туй е мойта горска птица, / туй е мойта годеница!" Хр. Ботев, Съч. , 24. Викнала та заплакала: / "Защо ма, божне, остави / ни мома, божне, с момите, / нито невеста с невести, / ни годеница с годеник!" Нар. пес., СбНУ ХLVI, 208.