ГОДЕНЍЧИН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. 1. Който принадлежи на годеница; който е на годеница. Годеничин пръстен.
2. Като същ. годенѝчини мн. Домът, семейството на годеницата. Чотурата оставят празна да пренощува у годеничини. Т. Панчев, РБЯд, 75.