ГОДИНАЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОДИНА̀ЧЕ, мн. ‑та, ср. Диал. 1. Животно, обикн. домашно, на една година. На годиначе теле требува да ся дава на ден по една ока и половина ярма. Лет., 1874, 278.

2. Дете, което е навършило една година. Тя имаше две момчета .. Едното беше на осем месеца, другото годиначе. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 206. Мария отиде в къщи, върна се с дете годиначе на гърди. К. Петканов, СВ, 36. Разрита се, разшава се / малко дете пеленаче, / пеленаче, годиначе, / та си скъса шарен повой, / да си извади белите ръце. Нар. пес., СбВСт, 19.