ГОДНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГО̀ДНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Качество на годен. Дринов .. е бил вече сериозен учен, Друмев — даровит писател, доказал годността си за работа с перото пред всички. М. Арнаудов, БКД, 92. Главният астронавигатор се изправи навъсен от стола си,.. рече заплашително: — .. Ще държим вас отговорни за произшествието. Вие сте установявали годността им за разузнавателни полети. Л. Дилов, МСП, 130. Ние трябва да ги [децата си] направим преди всичко самостойни хора. Самостойни не в смисъл на упоритост и непокорство, а за смел самостоятелен начин на мислене и действуване, в една годност за самопомощ и отговорност за действията. Р, 1927, бр. 252, 1. Месото се разсича и се разпределя на части според годността му да бъде използувано за различни ястия. Н. Сотиров, СК, 60. Лекарствата с изтекъл срок за годност трябва да се изхвърлят.