ГОЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГО̀ЕН, го̀йна, го̀йно, мн. го̀йни, прил. Диал. Обикн. за домашно животно — който е охранен, тлъст. Няма как, Желяз ще купи пуйка от Петко Дечев .. Неговите пуйки са гойни, от едрите, стигат до пет кила едната. Г. Краев, ВН, 1956, бр. 4292, 4. Имаше малко стадо овце .. Но то беше най-гойното, най-хубавато в цяло село. ВН, 1966, бр. 2644, 4. // За човек или части на неговото тяло — закръглен, охранен. Всичко в тая къща, дето царуваше очевидна охолност и доволство, благодареше погледа: и стопанинът ѝ,.., и жизнерадостната, гойна, мила булка. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 207. Гоен врат.