ГОЗБА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГО̀ЗБА ж. 1. Само ед. Сготвено ядене обикн. варено и гъсто; ястие, манджа. — Яж! — рече повелително тя, когато той остави вилицата и се покани да стане, а още половината от гозбата не бе изядена. Г. Караславов, ОХ III, 390. Райничка шеташе из кухнята, замириса на гозба, притоплена набърже. Ст. Поптонев, НСС, 82. Седнаха да отдъхнат, да се посгреят, да изгълтат две-три лъжици от сиромашката гозба. Ив. Гайдаров, ДЧ, 10. Върба дърво ли е? Сирене гозба ли е? Овчар либе ли е? Калугер човек ли е? Погов., П. Р. Славейков, БП I, 86.

2. Само мн. Различни видове сготвено ядене, ястия. — Хайде, яж!... Защо не ядеш? Вземи порязаницата, де!... Не ти ли харесват нашите гозби?... Сърбай! К. Калчев, ПИЖ, 55. Беше Бъдни вечер — 24 декември .. Вечерята започваше с разчупване на бялата погача, със скрита в нея пара.. После следваха обичайните постни гозби: фасул, сарми със зеле, ошаф, орехи, мед. СбЦГМГ, 153-154. Митра и Спаска бяха натрупали на масата различни гозби: кокошка с ориз, агнешко печено, грамадни чинии със салата. Д. Ангелов, ЖС, 28.

3. Диал. Угощение, гощавка. — Сватба ли се чинит негде? Хайде да заколиме овенът! Гозба ли ке се чинит? Ке заколиме овенът. Нар. прик., СбКШ, 38. У нас довечера ще има гозба — ще заговеем сички роднини. БД I, 76.

◊ Готова гозба. Диал. Чубрика; шарена сол.