ГО̀ЗБИЧКА

ГО̀ЗБИЧКА ж. Умал. от гозба (в 1 знач.); гозбица. А и грижите в къщи не намаляваха. Внучетата искаха и хлебец, и гозбичка, търсеха да хапнат и нещо сладичко. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 119. — Огладня ли, пиленцето ми. Мама го забравила... Но ей сегичка ще запали огъня и ще му сготви гозбичка... Г. Мишев, ЕП, 50.

Списък на думите по буква