ГОЛАК —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОЛА̀К¹, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. 1. Малкото на птица, което е още без перушина; голишар.

2. Гол охльов.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ГОЛА̀К², мн. ‑ци, м. Остар. и диал. Голтак; голан. Ако ние тука сме скитници и голаци, в България нашите бедни братя са хилядо пъти по-зле. Ив. Вазов, Съч. VI, 17. — Е, тъй като е, нека бъде някой съвсем голак, че и него да храня! Ил. Блъсков, ПБ II, 8. Аз съм голак, нямам си ничто. Й. Груев, (превод), КН 4, 31. — Богдане, наши войводо, / Босул е босак и голак, / Босул е страхлив, мурдарин; / Босула да си не вземаш. Ц. Церковски, Съч. II, 178.

ГОЛА̀К³, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. Ястие от спанак, брашно и оцет.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.