ГОЛА̀ЧЕ

ГОЛА̀ЧЕ1, мн. ‑та, ср. Диал. Умал. от голак (в 1 знач.); голишарче. Бате Коле държеше в ръцете си птиче гнездо, вземаше от него голачетата и цели ги гълташе, като замижаваше срещу слънце. К. Петканов, СВ, 103. Тогава дядо Костадин погледна земята и забеляза стъпките си. Като птичи гнезда личеха върху пръстта. Колко много голачета се хранеха от такива човешки стъпки! К. Петканов, СВ, 192.

ГОЛА̀ЧЕ

ГОЛА̀ЧЕ2, мн. ‑та, ср. Диал. Умал. от голак2.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ГОЛА̀ЧЕ

ГОЛА̀ЧЕ3, мн. ‑та, ср. Диал. Кожухче без ръкави. Долу, на двора под чардаците, стояха или клечаха на плочите тълпа бежанци, свиваха се в опърпаните си голачета и чакаха. Д. Рачев, СС, 9.

Списък на думите по буква