ГОЛАЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГОЛА̀ЧЕ1, мн. ‑та, ср. Диал. Умал. от голак (в 1 знач.); голишарче. Бате Коле държеше в ръцете си птиче гнездо, вземаше от него голачетата и цели ги гълташе, като замижаваше срещу слънце. К. Петканов, СВ, 103. Тогава дядо Костадин погледна земята и забеляза стъпките си. Като птичи гнезда личеха върху пръстта. Колко много голачета се хранеха от такива човешки стъпки! К. Петканов, СВ, 192.