ГОЛГОТА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОЛГО̀ТА ж. Книж. 1. Само ед. Лобно място, място на мъки и гибел (по името на височина над Ерусалим, където според Евангелието е бил разпънат Исус Христос). А бранниците вървяха на смърт — за свои и за чужди. Те бързаха към своята голгота,

дето снежни чуки се смееха, озарени от кръвта на залязващо слънце. Н. Райнов, ВДБ, 15. Понятията дълг и чест винаги са се покривали в съзнанието на нашия народ. И затова всяка пълна всеотдайност на една идея, мисъл, задача има своята голгота, но и своето безсмъртие. Е. Каранфилов, Б III, 91. Голготата и спасението на българите тогава минаваше през Дунава и вие вървяхте прегърнали своята участ. Н. Никифоров, ПВ, 9.

2. Прен. Тежко изпитание, страдание, мъка. — Откак човек живее изгонен от рая след грехопадението на прародителите, светостта на удостоените да седят отдясно на Бога се мери с усилията им да победят Каина и със способността им да издържат всеки своята голгота. Д. Добревски, БИ, 27. Драмата е личен кръст, път към голгота, дълго страдание, което почти няма приемлив край въпреки неизбежното видимо примирение... Ив. Спасов, БС, 143. Ще дойде край на твоята [на родината] голгота, / на робството, оковите и мрака. Н. Вапцаров, Избр. пр, 1951, 148.

— От евр. през гр. γολγο2A.