ГОЛЕМЀЯ

ГОЛЕМЀЯ, ‑ѐеш, мин. св. големя̀х, прич. мин. деят. големя̀л, ‑а, ‑о, мн. големѐли, несв., непрех. 1. Ставам по-голям, по-едър. Ставаше ми леко-леко от тия думи, та се затичвах, премятах в ръце калта и дорде се обърне човек, тухлата заемаше вече своето място в редиците, които от минута на минута големееха. Кр. Григоров, ОНУ, 58. Слагаше ръце върху накоравялата си утроба и ужасът отново полазваше душата ѝ. С всеки ден тя чувствуваше как онова страшно нещо расте, големее, проличава и като че ли насилва да я предаде на хората... Г. Райчев, ЗК, 80.

2. Прех. Диал. Правя нещо да стане по-голямо, по-едро. Само лежиш и спиш, ручек, вечера поеке от нас ядиш и нищо на тебе нема да клааш, само мео го големейш. Нар. прик., СбНУ ХIV, 105.

ГОЛЕМЀЯ

ГОЛЕМЀЯ СЕ, ‑ѐеш се, мин. св. големя̀х се, прич. мин. деят. големя̀л се, ‑а, ‑о, мн. големѐли се, несв., непрех. Давам външен израз на чувство за превъзходство над другите, държа се високомерно, надменно; гордея се, надувам се. Мъжът ѝ се случи строг и скъп на думи, а прокрай него и тя свикна да приказва малко с хората, да се държи настрана от тях и да се големее. И. Петров, НЛ, 72. — Кога сме имали от Гороцвет офицери, Тане... Е, имаше един от царската армия, ама той се големееше толкова, че не ни и познаваше. К. Григоров, ТГ, 71. Много се големеете, господин Ефремов! Поне веднъж елате на нашите вечеринки. М. Грубешлиева, ПИУ, 64.

Списък на думите по буква