ГОЛЀМИЧЪК

ГОЛЀМИЧЪК, ‑чка, ‑чко, мн. ‑чки, прил. Умал. от голям; възголям; големшък. Противоп. мъничък. Близо до мъртвите .. стоеше по-големичко девойче и някой бе побързал да върже черна кърпа на главата му. Д. Талев, ГЧ, 358. Градчето, не по-голя‑

мо от едно големичко село, бе сякаш истинска почивна станция не само за жена му, но и за самия него. Д. Калфов, Избр. разк., 155. В тази местност той имаше три парчета земя. Едното беше по-големичко.., а другите две приличаха на кутийки, останали след многократни поделби между братя и сестри. Ст. Марков, ДБ, 502. Поднесе ми един доста големичък ръкопис с молба да съдействувам за издаването му. Н. Ферманджиев, РХ, 139. На заседанието след няколко дена всеки общинар дошъл с бележки в ръка.. На един влязло в очи оживлението по сарафските дюкяни и предлага големичка такса. П. Мирчев, К, 93.

— Друга (диал.) форма: голѐмичек.

Списък на думите по буква