ГОЛЕМЛИВОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОЛЕМЛЍВОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Остар. Качество на големлив; горделивост, високомерие. Похвалата е едно от големите премеждия на отхраната [на децата]: с нея вий разпростирате мисълта, що те си я имат от самосебе, вий обкръжвате тяхната големливост. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 14.