ГОЛЕМСТВО̀

ГОЛЕМСТВО̀ ср. Разг. 1. Високо положение в обществото. Една своеобразна кула се издига в западния край на конака не толкова за отбрана, а повече за салтанат и символ на родово големство. Н. Хайтов, ПП, 153. Не ти прилича на големството да гощаваш гостите си с крадено от чуждите кошари месце! О. Василев, ЗЗ, 50. Друго е

да се яви в съда като началник, друго е като обикновен гражданин. Големството, каквото и да е, не може да не упражни своето влияние. Ст. Чилингиров, ПЖ, 172. — Големството заслепява ума на човека. Един цар не е като другите хора. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 104. — Гостенка ли ти е болярката? — запита игуменката.. — На великия прахтор Петра от Търново щерка ли, казваш? .. Пък аз да не зная, че да те почета, както прилича на големството на татка ти и да ти дам от хубавите горници. Ст. Загорчинов, ДП, 172. — Искам да заживеем като хора, без недостойни амбиции и стремежи по моди и големства. Б. Балабанов, Избр. п II, 207.

2. Качество или проява на високомерен, надут човек; големеене, надменност, надутост. Велко скочи и избърза да ги [старците] посрещне — да не каже някой, че той от големство ги вика при себе си в гората, вместо да отиде той при тях. Д. Талев, И, 471. Ето, сега Киро трябваше да си е тук! Сега бе моментът да си поприказва с него по братски, по човешки, сега, когато големството от богатството и депутатството му се е изпарило. Г. Караславов, ОХ IV, 93. Току взе да ми подвиква през оградата .. Па недей се, казва, големи... Приближи се да си кажем две думи... Бе как ще се големея, мисля си... Аз, Пешо на Дене от Станчовата падина, и големство... Кр. Григоров, Н, 100. От големство, носът му да падне на земи, не ся навожда да го вземе. Н. Геров, РБЯ I, 232.

Списък на думите по буква