ГОЛЕМЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОЛЕМЯ̀ СЕ, ‑ѝш се, мин. св. ‑ѝх се, несв., непрех. Остар. и диал. 1. Големея се. — Тя за момчето не мисли, како Венковице, ами гледа само дъщеря ѝ да се големи като чорбаджийска снаха. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 247. У него всичко беше естествено, просто, непринудено. той не позираше, не се големеше, не си даваше важност. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 365. — Виж го нашия хубавец! — обърна се Калъча към Огнян. — Дай му само да се големи и да плещи неврели-некипели, иначе за пет пари работа не чакай от него. В. Нешков, Н, 126. Плиткоум чловек, който през куп, отгоре-отгоре знае много нечта,.., може глупаво да ся големи със знанията си. Й. Груев, СП (превод), 63. Като Камбула видяха,/ секиа му на крак станаха;/ хаджи му Ненко не стана,/../ Камбул .. / на хаджи Ненка думаше:/ — Хаджи ле Ненко, чорбаджи,/ що ми са толкоз големиш? Нар. пес., СбНУ ХХVII, 275.

2. Обикн. с предл. с. Давам външен израз на гордост, задоволство; гордея се с някого или с нещо. Одеса,.., се големи с великия поет руски, счита го за свой гален син и гордост още пази, като светиня, ветата къща на Пушкинска улица, дето поетът е написал някои глави от "Евгения Онегин". Ив. Вазов, Съч. ХVI, 122. Затова пък чичо Венко и зарад нея свободно показваше пред всички своята голяма радост и като че се големеше с нея. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 194. За да обичаме отечеството с истинна висока любов, трябва пръвен да бъдем ми истите такви граждане, дето отечеството да не ся чръви за нас, а още да ся големи с нас. Д. Тошкович, ДЧ (превод), 36. Майката само нека наснове добра основа за възпитание,.., па ще видя, че отрасло за хубост чадо, с което ще може да ся хвали и големи на света. Й. Груев (превод), кн. 7, 122.