ГОЛЕНЍЧЪК

ГОЛЕНЍЧЪК, ‑чка, ‑чко, мн. ‑чки, прил. Само с съчет.: Гол-голеничък. Разг. 1. Който е без никакви дрехи; съвсем необлечен. "Разправят, че я виждали [врачката] нощем в потайно време да бере церове по скалаци и гори гола-голеничка, както я майка родила." Ил. Волен, МДС, 105. Прислужникът остави чувала на кушетката, наведе се и измъкна увито в разнищена груба черга голо-голеничко дете. Б. Несторов, АР, 36.

2. Прен. Който няма никакви материални средства, никакъв имот; крайно беден. — От

оглеждане файда няма, моме, а от работа! — майката повиши глас,.. — И ти ще отидеш някъде гола-голеничка! Б. Несторов, АР, 23. Годината ще си измине, Тошка ще повтори и търчи я гони тогава... Ако не се направи нещо имотът ще хвръкне. Цялата къща ще се разтури, ще ги остави тя голи-голенички, като бежанци. Г. Караславов, Тат., 106-107.

Списък на думите по буква